Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход. Тошо Пейков

Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход.
Тошо Пейков
Издание - 1996 г.

Съдържание:
ЧАСТ ПЪРВА
БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКИТЕ СИЛИ
Глава първа
Новият световен ред и интересите на Великите сили
Глава втора
Гео-политическо положение и геополитика
Глава трета
Русия сменя идеологическата обвивка на външната си политика
и на политиката си към България
Глава четвърта
Последици за света от разпадането на Съветската империя
ЧАСТ ВТОРА
БЪЛГАРИЯ И СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНИЯ БЛОК
Глава първа
Успешните реформи са възможни.
Глава втора
Германия
Глава трета
Чехия
Глава четвърта
Полша
Глава пета
Унгария
Глава шеста
Прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония
и преминалата през кръв и страдания Румъния
ЧАСТ ТРЕТА
БЪЛГАРИЯ – ЕДИН НЕУСПЕШЕН ПРЕХОД
Глава първа
Червена книга на застрашения от изчезване български род
Глава втора
България – един неуспешен преход.
Пофакторен анализ на най-важните причини за неуспеха
Глава трета
Други причини за неуспешния преход на България
към пазарна икономика и гражданско общество
Глава четвърта
Икономическа стратегия на прехода. Модел.
ПРИЛОЖЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ

Рецензия:
„Записки по българските реформи - анализ на един неуспешен преход" е капитално произведение, основно насочено срещу натрупването и прегрупирането на криминалния капитал в периода 1989-96 година. Тошо Пейков проследява подготовката на този антинароден процес още от времето на Тодор Живков. Няма по-обхватно и по-задълбочено изследване върху последните години. По въздействие то е сходно с книгите на Буковски, Суворов, Бунич. Тези 670 страници напълно заместват вероятен учебник по икономическо и политическо проглеждане на трагично излъганото и преобедняло мнозинство от българите. Въпрос на патриотизъм е издателска къща да бъде спонсорирана за мащабно преиздаване на тази голяма книга в досегашен дребен тираж. Нейният изобличителен материал звучи потресно, надхвърля и най-зловещите представи за национално предателство, до ден днешен -ненаказано.

Пейков изпъква като непоколебим борец, останал в парламента почти самотен в разгадания лабиринт на злото... Книгата предлага съпоставителен анализ на декомунизацията в страните от някогашния соц-лагер. Пейков е автор на български закон за лустрацията, който по ефективност надхвърля чешкия. В него той предвиждаше забрана за съответните номенклатурни и групи на тайните служби да упражняват дори ръководна частна дейност. Разбира се ,заинтересованите провалиха гласуването.

Историческото въвеждане в същността на произведението е по-компилативно, но също жестоко реалистично. На места читателят ще долови нещо самохвално в личната документираност на автора. Но бързо ще разбере напора на Пейков да докаже своите безспорни тези. И е успял – за надежда на всички непримирими със садистичното финансово и духовно вампирство над милиони беззащитни хора.

Макар и с огромно закъснение, ако не се намери тотален вариант за възмездие, може би намекът за „Записки по българските въстания" няма да се окаже толкова каламбурен...
Тодор Бакърджиев

2.Към третото издание на книгата „Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход” – издание 1996 г. Допълнителна информация за изясняване скритите цели на така наречените eлити.

Конвергенцията на „елитите" или кой беше заинтересован от събитията от края на 1996 и началото на 1997 година?

Студената война започна като конфронтация и завърши като конвергенция. У нас вървеше открита конвергенция между елитите. В интервю за в-к „Континент" (23 май 1997 г.) бившият генерален секретар на ЦК на БКП и президент на България Петър Младенов разкри истинския смисъл на събитията – пълната конвергенция на комунистическия с посткомунистическия елит. Общите цели и задачи, които изпълняват представителите на „естествената висша класа" в полза на чуждоземни господари, се съдържат в откровеното интервю на бившия външен министър Петър Младенов.

Въпрос: Господин Младенов, какъв според Вас е историческият шанс на СДС?
Отговор: Кадровата им политика и младите лица, които извадиха на преден план.
Въпрос: Какво е личното Ви впечатление от президента Петър Стоянов?
Отговор: Отлично, но дано не го провалите вие, журналистите... най-модерният български политик. Сега президентът ще се съобразява преди всичко с новия премиер Иван Костов - едно невероятно откритие за България... Аз лично като министър съм следил развитието на бъдещите си кадри още от езиковите гимназии, после в университетите. Когато ги назначавах, те дори не знаеха колко добре ги познавам.
В: Одобрявате ли курса на СДС към НАТО?
О: Добре е да се присъединим към този съюз, в който са всичките ни съседи.
В: За или против валутния борд сте?
О: За, разбира се. Не само съм привърженик на спешен паричен съвет, но мисля, че най-добре ще е в управлението му да са чужденци... Ако сами себе си не можем да опазим от изкушенията, ще пуснем в банката чуждите „сини каски".



Към третото издание на книгата „Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход” – издание 1996 г. Допълнителна информация за изясняване скритите цели на така наречените eлити.

В първото издание стана дума за провала на пр-оруската туземна колониална администрация в България. След споразумяването между Джордж Буш и Михаил Горбачов на остров Малта, нашето положение напомня много описаното от Аврам Чомски положение на туземците от остров Ямайка:

През 1834 година британците дават свобода на робите, но се изправят в лице с проблема как да запазят интересите си на острова. Колонизаторите разбират главното - че на освободените роби трябва да се попречи да изпаднат във „варварско безгрижие". За целта им налагат „изкуствени нужди", които, с течение на времето, стават „реални нужди". Колониалната администрация в лицето на губернатора Меткаф и неговите помощници отбелязва в исторически
документи, че не ще има никаква подбуда за работа, докато тълпата от роби не се преобразува в класа от дисциплинирани и щастливи селяни, а олигархията от робовладелци - „в естествена висша класа". Един от британските парламентаристи съветва: „За да ги накарате да работят здраво и да им създадете вкус към лукс и комфорт, трябва да ги научите да желаят тези предмети, придобивани от тях чрез тежък труд." Желанието да се притежават блага е нещо, което трябва да се култивира у туземците.

В ролята на туземци се оказахме всички ние, които приехме за напълно естествено предишната робовладелска олигархия от времето на комунизма, трансформирала се безметежно в „естествена висша класа", да ни води по пътя към мечтания Запад.

„Днес обаче елитите - контролиращи международния поток от пари и информация, ръководещи благотворителни фондове и институции... - са загубили вяра в ценностите на западното общество или в това, което е останало от тях. За много хора днес самият израз „западна цивилизация" извиква в съзнанието организирана система на господство, предназначено да наложи конформност към буржоазните ценности и да държи жертвите на патриархалното потисничество в състояние на постоянно подчинение." Това заявява социологът Кристофър Лаш в книгата си „Бунтът на елитите и предателството към демокрацията".



3.Към третото издание на книгата „Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход” – издание 1996 г. Допълнителна информация за изясняване скритите цели на така наречените eлити.

„Немирството на парите" или как беше подготвена Втората революция на олигархията (но не по Милтън Фридмън).

Българската народна банка бе най-послушния инструмент в ръцете на криминалната общност. Нейните дилъри моделираха условията на контролирания валутен пазар, а Управителният съвет на БНБ, в лицето на Тодор Вълчев, Любомир Филипов и компания, поставяше необходимата им за
деня котировка. Никой от “туземците” не трябваше да разбере, че тия, които поръчват музиката (на „революцията"), плащат сметката с техните пари. Ако някой още не е разбрал - ето доказателствата:

- Вземаме курсовете на БНБ за американската валута, фиксирани от Управителния съвет около четирите важни дати за началото на 1997 година.
1) Около „деня на революцията" 10 януари: а) на 9 януари 1 долар се е разменял за 581,78 лв.; б) на 10 януари – за 642,69 лв., т. е. с 60,91 лв. или с 10% в повече. Следователно, валутният процент, възпламенил революцията е само 10% (плюс натрупаната за 1996 г. близо 600% обезценка на лева); в) в следващите дни до 16 януари нивото се запазва.

Изводът е – не революцията (както с нормално) влияе на курса, а валутните спекуланти у нас си поръчват революцията.

2) Около деня 4 февруари, когато „политическата класа" бе накарана да суспендира конституцията: а) на 3 февруари доларът е вече 1021,90 лв., а натискът върху лева продължава; б) сутринта на „историческия" 4 февруари БНБ даде формалния повод за така нареченото „политическо споразумение" - послушно следвайки играчите на пазара, УС обяви котировка от 1637,80 лв. Скокът на долара бе с 61% ! Предупреждението беше сериозно: „Или ще слушкате, или няма да папкате!"

Въпреки споразумението, на 7 февруари доларът получи още 1000 лв. отгоре - нови 60%, или общо 120% за 4 дни. Какво искаха да кажат господарите на своите наемници? - „Подредете служебния кабинет начело със Софиянски тъй, както ние ви нареждаме!"

3) Около 10 февруари курсът е все още 2608,40 лв. Логично беше служебният кабинет да го стабилизира и дори в деня, когато встъпва в длъжност, да го свали в полза на лева. Нищо подобно обаче не се случи. На 12 февруари „валутният асансьор" удари тавана и проби покрива на ограбената къща България. Туземното население изпадна в пълна наркоза от 3000-
левовата доза.

4) На 17 и 18 април, дните за размисъл преди изборите за НС, „електоратът" беше зарадван от криминалната общност с един голям предизборен трик - курсът падна до невероятните 1500 лв. за долар.

„Младите лица" на Петър Младенов получиха своя „исторически шанс" „да поуправляват". В името на народа и в интерес на криминалната банда. Грижливо отглежданият Софиянски, най- хваленият кмет на най-мръсната столица в света, бе обявен от вестниците на мафията за „най-големия сваляч в България"... на долара.

А после някой извика; „Да живее демокрацията! Да живее свободният валутен пазар!"

* "Кредитните милионери" бяха назначени и благословени от така наречената "политическа класа" от всички цветове (вж. стр. 538). Скритата приватизация на банките , (в нарушение на § 6 от ЗБКД) създаде възможност за разграбване на депозитите на гражданите и ресурсите на ДСК и БНБ чрез големите вътрешни необезпечени кредити. 1)Криминалните собственици станаха такива с помощта на Банковата консолидационна компания, оглавявана от министри, БНБ, Парламента и Съдебната система 2) Източиха парите от подарените им банки. Израз на безмерно лицемерие бе публикуваният от БНБ "Списък на кредитните милионери", без никакви за тях последствия, след 10-годишен организиран грабеж.



Приложения към книгата „Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход” – издание 1996 г.

АКТУАЛЕН ВЪПРОС
от Тошо Пейков – депутат от Ловеч до Министъра на финансите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР АЛЕКСАНДРОВ,
От средствата за масова информация станахме свидетели на все по-нарастващите претенции на членове на така наречената нерегистрирана конфедерация на индустриалците (Г-13) към изпълнителната власт и към парламента. За да бъдат претенциите ни взаимни, аз Ви моля, като представител на правителството да ми отговорите изчерпателно на следния актуален въпрос:

Колко лева във вид на данъци са платили за 1993 г. в Министерството на финансите:
1. „Туристспортбанк“ – АД
2. „Капиталбанк“
3. „Фърст файненшъл“
4. Банка „Славяни“
5. „Орел Г“ (ЗД)
6. ФК „НОВЕ“
7. „Булвар ентърпрайсис“
8. „Агробизнесбанк“
9. „Лекс“ – АД
10. „Първа частна банка“
11. „Пресгрупа 168 часа“
12. „Мултиарт“
13. „Интерстийл“
14. „Бартекс“
15. „Кредитна банка“
16. „Мултиинтернешънъл холдинг“
17. „София инс.“
18. Първа българска фондова борса
19. „Мултикомерс“
20. „Ми инженеринг“
21. „Мултимагнетикс“
22. „Интермаг“
23. „Интертрейс“
24. „Болканагро“
25. „Болкан милк“
26. „Болкан хляб“
27. „Болкан мийт“
28. „Арес делта“
29. „Арес холдинг“
30. „Арес петролеум“

(Този актуален въпрос „помогна” на министър-председателя Любен Беров да подаде оставка, а финансовият му министър Стоян Александров не се появи чак до разпускането на 36-то НС в сградата на парламента – б.а.)

Септември 1994 г., София Тошо Пейков


4.„Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход” – издание 1996 г. Приложения:

Банката за земеделски кредит – „Тексим” и „Литекс” - историческа справка.
(Из интервю, дадено от Тошо Пейков по желание на журналистката Лили Маринкова и неизлъчено, без обяснение от нея, по радио „Свободна Европа” – септември 1995 г., когато бе арестуван Янко Янев – шеф на банката.)

По време на войната на Франция в Алжир българската Държавна сигурност получава задача от КГБ да снабди алжирските бунтовници с оръжие и боеприпаси. Нашите „чекисти” товарят 10 000-тонния кораб „България” с оръжие и през Мароко го внасят в Алжир. Появяват се героите за бъдещия филм „На всеки километър”. А, за целите на „Световната революция”, е учредено предприятието „Тексим”.

За него бившият шеф на КДС и МВР, генерал Ангел Солаков, разказва: „След освобождението на Алжир „Тексим” продължи съществуването си като свободна стопанска и търговска организация за износ и внос, реекспорт, техническа помощ и валутни сделки.” Дълго преди „Перестройката” на Горбачов партийната и милиционерска номенклатура на България получи ПРИВИЛЕГИЯТА ДА ПЕЧЕЛИ И ДА ТРАНСФОРМИРА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ В ПАРТИЙНА, ГРУПОВА И ЧАСТНА.

Но, пак според Солаков, ортодоксалните комунисти в Москва начело с Леонид Брежнев решили да закрият „Тексим” като извор на зараза и западна идеологическа диверсия. И тъй, още в края на 60-те години влизат в сблъсък двете крила на комунистическата партия – ортодоксалните комунисти и „либералните комунисти”. За изкупителна жертва е принесен талантливият организатор и ръководител на „Тексим” и произлязлата от него икономическа групировка Български търговски флот (БТФ), Георги Найденов. (Който получи от мене книгата, прочете този текст и го потвърди, като ме предупреди много да се пазя – б. а.)

Срещу Найденов е скалъпен процес и фактически Москва го праща в затвора за дълги години. Но сътвореното от него не се загубва. Активите на „Тексим” и БТФ са 136 милиона лева и близо 12 милиона долара. Те се оказват „маята” за бъдещи финансови структури на номенклатурата. Парите се завъртат в западни банки и в тъмна търговия. И докато самоотверженият Георги Найденов гние в Пазарджишкия затвор, фирмата „Имекстраком”, регистрирана във Вадуц – Лихтенщайн, прави пълната си метаморфоза. Шефът на КДС Ангел Солаков, явно привързан към „идеите” на „либералите”, е свален от поста и заменен с ортодоксалния комунист Григор Шопов. Но в МВР остава заместникът му генерал Мирчо Спасов, който има чисто комерсиални интереси в „Тексим”. Групировката му подарява лека кола „Мерцедес”, строи му вила и го обзавежда. Синът му Румен Спасов е назначен в структурите на „Тексим”. Но органите го разобличават и семейство Спасови преминава на „ортодоксални” позиции.

После Григор Шопов и Тодор Живков изпращат в Бейрут своя доверен човек Янко Янев, който след 1981 г. е натрупал банкерски опит като първи заместник – председател на скандалната Минералбанк. С парите и връзките на „Тексим”, в света на арабските терористи, Янев оглавява „Ли-Текс банк” (Ливанска-Тексим банка) – Бейрут, дъщерна на Българската външнотърговска банка (днешната Булбанк) и на „Тексим”. Така „ортодоксите” слагат ръка върху парите и връзките на Тексим и нейната фирма за търговия със специална продукция „Ли-Текс трейд”. А Григор Шопов и КДС завъртат от идеологически подбуди оръжеен бизнес с терористите от „Червените бригади” на Антонио Севаста, Карлос-Чакала и Бекир Челенк.

В същото време „либералите” действат в Западна Европа. През 1984 г. във Виена, с капитал 500 000 шилинга, е регистрирано „Дару Търговско ООД”. В него дял има акционерното дружество „Тампела Трейдинг” с офиси в Москва (?), София и Виена. Собственост е на българина Атанас Тилев и се занимава с... реекспорт на метали и съоръжения за металургията – любима дейност на Огнян Дойнов и на неговия бъдещ шеф Роберт Максуел (вж. Приложение №2).

След 1989 г. на власт в България идват „либералите” в БКП. В търсене на външни кредити, министър-председателят Луканов се обръща за помощ към Москва. Сам притиснат от катастрофата, Горбачов му отказва преки валутни кредити, но за компенсация му изпраща свързания със СССР и КГБ финансов магнат Максуел.

В началото на 1990 г. органите изтеглят Янко Янев от Бейрут в София. На 19 февруари 1990 г., с постановление на Лукановия кабинет №15 „за насърчаване на индивидуалната и частна инициатива в селското стопанство”, е учредена Банката за земеделски кредит (БЗК). Уставният й капитал е 75 милиона лева. Учредители на банката са изключително само държавни и „кооперативни” структури (вж. Приложение №19):
ДЗИ – 25 мил. лева, ДСК – 25 мил. лева, ЦКС – 15 мил. лева,
Стопанска банка – 10 мил. лева. Всичко: 75 мил. лева.

С решение на МС №122 на банката се преотстъпва подлежащия на внасяне данък върху печалбата за срок от 5 години, като средствата се използват за увеличаване на уставния фонд и за издаване на акции, които да станат собственост на държавата. И „Разликата между основния лихвен процент за кредитите, отпускани по десетократния размер на първоначалния уставен фонд на БЗК е за сметка на държавния бюджет”. Това са преференции, за които другите банки завиждат.

Според пресгрупа „168 часа” към юни 1994 г. БЗК дължи 200 милиона данък на бюджета. Но тя е толкова високо в ранговете на елита, че нито незаконното увеличение на капитала от 150 на 500 милиона лева, нито редицата други нарушения на Янко Янев са санкционирани от контролираната от „либералните комунисти” съдебна система.

Към 1 януари 1992 г. кредитите на банката в левове и във валута възлизат на 1 милиард и 232 милиона лева, но кредитите за частното земеделие, заради които е получила облекчения са само 0,22%. А след противозаконното увеличение на капитала, за което аз сезирах съда и прокуратурата, държавното и кооперативно участие се свеждат до минимум.


5.„Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход” – издание 1996 г. Приложения:
Банката за земеделски кредит – „Тексим” и „Литекс” - историческа справка.
(Из интервю, дадено от Тошо Пейков по желание на журналистката Лили Маринкова и неизлъчено, без обяснение от нея, по радио „Свободна Европа” – септември 1995 г., когато бе арестуван Янко Янев – шеф на банката.)

Ето какво отговаря на мое питане в парламента управителят на БНБ Тодор Вълчев: „БЗК още от самото начало е създадена със значително частно и чуждестранно участие, включително това на Максуел и негови дъщерни предприятия.” При сравнение с информацията, която получих от шефа на банковия надзор Камен Тошков, това е просто една лъжа, защото имената на учредителите, които ви съобщих преди това, са изпратени до мен в подписана от Тошков докладна записка.

Участието на Максуел и на Дару се появява много по-късно и е свързано със задачата държавната собственост да бъде трансформирана в частна. Става с помощта на последния шеф на Банковата консолидационна компания и бивш представител на БСП във временния изпълком на София от 1990 г., Красимир Ангарски. За награда той бе сложен на отговорен пост в къщата БЗК. (А в началото на 1997-ма бе коронован за вице-премиер на Софиянски)

Макар и обвиняван във финансови престъпления, Янко Янев остава верен на синовете на Мирчо Спасов и на техните фирми от групата „Орион”. Около БЗК се оформя икономическа групировка, която защитава интересите на стария елит, на комсомолското поколение на Виденов, на Узунов от ПИМБ, на Белчев от „Минералбанк” и др. срещу „либерала” Луканов и „Мултигруп”.

В същото време „либералите” възстановиха икономическата група „Тексим”. На съдения и лежал в затвора („и попаднал на хора”) за изнасилване ловешки борец Гриша Ганчев възлагат да охранява техния бизнес с петрол, внасян от Украйна, да точи „Плама” – Плевен и „Нефтохим” – Бургас, като му дават 34 бензиностанции, захарни заводи и сокове, както и фирмата на разузнаването със знаците на „Тексим” – „Литекс-Комерс”. Като закъснял реванш за репресиите срещу него, Георги Найденов оглави банка „Тексим”. По думите на Росен Карадимов, банката има добри отношения с ОСД на А. Луканов.

Какво се случи с шефа на БЗК Янко Янев? Започна банковата война между хората на Виденов – Мирчо-Спасовите синове и Луканов в трите „земеделски” банки. Янев падна жертва на „либералите” в БСП и беше изпратен пръв от пишман-банкерите за малко в килиите на Националното следствие. (Половин година след излизането на „Записки по българските реформи”, в резултат от тази яростна война, Андрей Луканов беше убит – б. а.)




6.„Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход” – издание 1996 г. Приложения:

Фирмата „ТРОН“ ЕООД, основана през 1991 г. във Виена.
По информация от Министерството на промишлеността „ТРОН“ е създадена от хора и със средства на Научно-техническото разузнаване (НТР) към Първо главно управление на Държавна сигурност. Ръководи се от Огнян Дойнов чрез подставените лица Красимир Стойчев и Ангел Първанов. Както и „Мултигруп“, „ТРОН“ е анонимна групировка, непублична, неодитирана от одитори. Собствеността естествено е държавна, но завоалирана посредством безнаказани прехвърляния и пререгистрации.

Кой кой е във виенската групировка?
Красимир Стойчев заминава през 1984 г. във Виена при Стюарт Каралян. Двамата поемат ръководството на „ТРОН“, търгуваща първоначално с компютърна техника. Носи името на „тайванския бизнесмен“ Ли Трон, бивш неин собственик. После (по поръчение на КГБ) фирмата се специализира в реекспорт на ембаргови технологии за СССР. През 1991 г. Красимир Стойчев регистрира филиала „ТРОН“ ЕООД в България. Австрийската фирма е закупена съгласно инструкциите на ДС и БКП в изпълнение на Решение №5 за преодоляване ембаргото на Рейгън.

Стюарт Каралян заминава благодарение на баща си (заместник шеф на пощите) за Австрия в началото на 80-те години.
Ангел Чобанов е бивш служител на митниците. Завършил е международни икономически отношения. Баща му е висш милиционер от УБО. Живял е известно време в Париж.
Ангел Първанов е възпитаник на отдела по Държавна сигурност в милиционерската школа в Симеоново. Зет е на висшия партиен и административен функционер на БКП Иван Шпатов.
Валери Костадинов е син на един от висшите партийни функционери в окръжния комитет на БКП в Благоевград. Бивш кореспондент на в. „Народна младеж“. Свързан е със създаването на авиокомпанията „Бългериан Лъки флайт“.

Красимир Стойчев – човекът, който се представя за собственик на фирмата и съученик на Филип Димитров. (Година след излизането на тази книга, Краси Стойчев стана съветник на премиер от СДС Иван Костов – б. а.) „Аз започнах с компютри от Тайван, които продавах на руснаците през 1988 (?) и 1989 г. Купувах ги евтино от Тайван, а ги продавах скъпо на руснаците (?)“, сподели за слушателите на радио „Свободна Европа“ (което преди 1989 г. легитимираше пред света комунистите като „дисиденти“, а сега – криминалните типове – като почтени „бизнесмени“) Красимир Стойчев през декември 1995 г., след като подкрепи (по дадена команда от шефовете си) кандидата за софийски кмет Стефан Софиянски.

Стойчев бил завършил ВИИ „Карл Маркс“ в София със специалност „статистика“. През 1988 г. (когато е 33-годишен) заминал за Австрия и във Виена натрупал знания като служител на свързаната със службите външнотърговска организация „Техноимпекс“. Чрез „Техноимпекс“ преди това е представлявал в България австрийската фирма „Кони“. Баща му е бил представител на „Техноекспорт“ и „Агрокомплекс“ дълги години в чужбина.

Фирми и дейности на „ТРОН”.
Безспорна е връзката между операциите, извършвани с ембаргови стоки от КГБ, ДС и „Балканбанк“, и дейността на „Техноимпекс“. Българското външно-техническо разузнаване беше натоварено от руснаците именно със задачата да снабдява СССР с технологиите и изделията, наблюдавани от КОКОМ.

Не случайно фирмата „ТРОН“ получи право от правителството на Филип Димитров да оперира с 1,5 милиарда лева на „Булгаргаз“ под формата на финансов мениджмънт, като реализира вноса на газ от СССР (и по-късно от Русия). Амбициите на доскорошния съдружник на Стойчев – Ангел Първанов, са свързани с вноса на енергоносители от Русия и Германия.

Мрежата от фирми около „ТРОН“
„ТРОН“ ЕООД – регистрирана през 1991 г. като филиал на австрийската ТРОН“ GmbH. Собственост на Красимир Стойчев. Занимава се с външнотърговска, лизингова и строителна дейност, транспорт и спедиция, реклама, мениджмънт, производство на стоки за населението и промишлеността и търговия с тях, търговия на стоки от всякакъв вид, включително и такива, за които се иска специално разрешение. Стратезите „прикрепват“ към „ТРОН“ Кинтекс, а по-късно – „Тератон“.

„Фърст Файненшъл“ АД – създадено през 1992 година. Собственици са „ТРОН“ ЕООД, Ангел Чобанов, Кирил Вълков, Александър Леков, Красимир Стойчев и Стюарт Каралян. Първоначално Ангел Първанов е само член на съвета на директорите. Дружеството извършва финансови консултации и мениджмънт, посредническа дейност. Занимава се с представителство на български и чужди фирми. Прослави се с това, че получи правото да изнесе цигари за Русия и да погаси дълга ни към Полша от 496 млн. преводни рубли.

Капиталбанк АД – регистрирана през 1993 година с капитал от 500 млн. лева. Прочу се с изключението, с което получи лиценз от БНБ, без да е събрала целия задължителен капитал. Централната банка първо отказа, после за първи и последен път в историята си се съгласи да лицензира финансовата институция „по принцип“. Най-накрая даде истинския лиценз. През ноември 1995 г. Ангел Първанов получи дялове на „ТРОН“ ЕООД в Капиталбанк и стана собственик на 75% от акционерния є капитал. БНБ оспорва тази сделка. Капиталбанк вече не е в групировката. Правителството лиши „ТРОН“ и от оръжейните пазари, заради които бяха сближени от стратезите с Турист-спорт банк и Агробизнесбанк.